English
Chinese
Spanish
Portuguese
Russian
Japanese
French
German
Italian
Hindi
Korean
Indonesian
Bengali
Albanian
Bosnian
Dutch
Malayalam
RomanianSettings
Surah The rising of the dead [Al-Qiyama] in Bulgarian
لَآ أُقْسِمُ بِيَوْمِ ٱلْقِيَٰمَةِ ﴿1﴾
Кълна се в Деня на възкресението.
وَلَآ أُقْسِمُ بِٱلنَّفْسِ ٱللَّوَّامَةِ ﴿2﴾
И кълна се в многоукоряващата [се] душа.
أَيَحْسَبُ ٱلْإِنسَٰنُ أَلَّن نَّجْمَعَ عِظَامَهُۥ ﴿3﴾
Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му?
بَلَىٰ قَٰدِرِينَ عَلَىٰٓ أَن نُّسَوِّىَ بَنَانَهُۥ ﴿4﴾
Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.
بَلْ يُرِيدُ ٱلْإِنسَٰنُ لِيَفْجُرَ أَمَامَهُۥ ﴿5﴾
Ала човек упорства в греха си
يَسْـَٔلُ أَيَّانَ يَوْمُ ٱلْقِيَٰمَةِ ﴿6﴾
и пита: “Кога е Денят на възкресението?”
فَإِذَا بَرِقَ ٱلْبَصَرُ ﴿7﴾
Тогава, когато погледът се заслепи
وَخَسَفَ ٱلْقَمَرُ ﴿8﴾
и луната се затъмни,
وَجُمِعَ ٱلشَّمْسُ وَٱلْقَمَرُ ﴿9﴾
и слънцето, и луната се слеят,
يَقُولُ ٱلْإِنسَٰنُ يَوْمَئِذٍ أَيْنَ ٱلْمَفَرُّ ﴿10﴾
човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?”
كَلَّا لَا وَزَرَ ﴿11﴾
Ала не! Няма убежище.
إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ ٱلْمُسْتَقَرُّ ﴿12﴾
При твоя Господ в този Ден е местопребиванието.
يُنَبَّؤُا۟ ٱلْإِنسَٰنُ يَوْمَئِذٍۭ بِمَا قَدَّمَ وَأَخَّرَ ﴿13﴾
Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните.
بَلِ ٱلْإِنسَٰنُ عَلَىٰ نَفْسِهِۦ بَصِيرَةٌۭ ﴿14﴾
Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,
وَلَوْ أَلْقَىٰ مَعَاذِيرَهُۥ ﴿15﴾
дори да дава извинения.
لَا تُحَرِّكْ بِهِۦ لِسَانَكَ لِتَعْجَلَ بِهِۦٓ ﴿16﴾
Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]!
إِنَّ عَلَيْنَا جَمْعَهُۥ وَقُرْءَانَهُۥ ﴿17﴾
Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа.
فَإِذَا قَرَأْنَٰهُ فَٱتَّبِعْ قُرْءَانَهُۥ ﴿18﴾
И когато го четем, следвай неговото четене!
ثُمَّ إِنَّ عَلَيْنَا بَيَانَهُۥ ﴿19﴾
После неговото разясняване е Наша грижа.
كَلَّا بَلْ تُحِبُّونَ ٱلْعَاجِلَةَ ﴿20﴾
Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот]
وَتَذَرُونَ ٱلْءَاخِرَةَ ﴿21﴾
и изоставяте отвъдния.
وُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍۢ نَّاضِرَةٌ ﴿22﴾
Едни лица в този Ден ще възсияят,
إِلَىٰ رَبِّهَا نَاظِرَةٌۭ ﴿23﴾
към своя Господ ще гледат,
وَوُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍۭ بَاسِرَةٌۭ ﴿24﴾
а други в този Ден ще бъдат мрачни,
تَظُنُّ أَن يُفْعَلَ بِهَا فَاقِرَةٌۭ ﴿25﴾
ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупваща гръбнака.
كَلَّآ إِذَا بَلَغَتِ ٱلتَّرَاقِىَ ﴿26﴾
А когато душата стигне гръкляна
وَقِيلَ مَنْ ۜ رَاقٍۢ ﴿27﴾
и се рече: “Кой ще те избави?”,
وَظَنَّ أَنَّهُ ٱلْفِرَاقُ ﴿28﴾
и той се убеди, че [това] е раздялата,
وَٱلْتَفَّتِ ٱلسَّاقُ بِٱلسَّاقِ ﴿29﴾
и се преплете крак с крак -
إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ ٱلْمَسَاقُ ﴿30﴾
тогава към твоя Господ ще е отправянето.
فَلَا صَدَّقَ وَلَا صَلَّىٰ ﴿31﴾
тогава към твоя Господ ще е отправянето.
وَلَٰكِن كَذَّبَ وَتَوَلَّىٰ ﴿32﴾
Той нито вярваше, нито отслужваше молитвата,
ثُمَّ ذَهَبَ إِلَىٰٓ أَهْلِهِۦ يَتَمَطَّىٰٓ ﴿33﴾
а отричаше и се отвръщаше.
أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰ ﴿34﴾
После отиваше при своите хора с горделива походка.
ثُمَّ أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰٓ ﴿35﴾
Горко ти, горко!
أَيَحْسَبُ ٱلْإِنسَٰنُ أَن يُتْرَكَ سُدًى ﴿36﴾
И отново - горко ти, горко!
أَلَمْ يَكُ نُطْفَةًۭ مِّن مَّنِىٍّۢ يُمْنَىٰ ﴿37﴾
Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?
ثُمَّ كَانَ عَلَقَةًۭ فَخَلَقَ فَسَوَّىٰ ﴿38﴾
После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери.
فَجَعَلَ مِنْهُ ٱلزَّوْجَيْنِ ٱلذَّكَرَ وَٱلْأُنثَىٰٓ ﴿39﴾
И създаде от нея двата пола - мъжа и жената.
أَلَيْسَ ذَٰلِكَ بِقَٰدِرٍ عَلَىٰٓ أَن يُحْۦِىَ ٱلْمَوْتَىٰ ﴿40﴾
Нима Той не е способен да съживи мъртвите?