English
Chinese
Spanish
Portuguese
Russian
Japanese
French
German
Italian
Hindi
Korean
Indonesian
Bengali
Albanian
Bosnian
Dutch
Malayalam
RomanianSettings
Surah The rising of the dead [Al-Qiyama] in Bulgarian
لَاۤ أُقۡسِمُ بِیَوۡمِ ٱلۡقِیَـٰمَةِ ﴿1﴾
Кълна се в Деня на възкресението.
وَلَاۤ أُقۡسِمُ بِٱلنَّفۡسِ ٱللَّوَّامَةِ ﴿2﴾
И кълна се в многоукоряващата [се] душа.
أَیَحۡسَبُ ٱلۡإِنسَـٰنُ أَلَّن نَّجۡمَعَ عِظَامَهُۥ ﴿3﴾
Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му?
بَلَىٰ قَـٰدِرِینَ عَلَىٰۤ أَن نُّسَوِّیَ بَنَانَهُۥ ﴿4﴾
Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.
بَلۡ یُرِیدُ ٱلۡإِنسَـٰنُ لِیَفۡجُرَ أَمَامَهُۥ ﴿5﴾
Ала човек упорства в греха си
یَسۡـَٔلُ أَیَّانَ یَوۡمُ ٱلۡقِیَـٰمَةِ ﴿6﴾
и пита: “Кога е Денят на възкресението?”
فَإِذَا بَرِقَ ٱلۡبَصَرُ ﴿7﴾
Тогава, когато погледът се заслепи
وَخَسَفَ ٱلۡقَمَرُ ﴿8﴾
и луната се затъмни,
وَجُمِعَ ٱلشَّمۡسُ وَٱلۡقَمَرُ ﴿9﴾
и слънцето, и луната се слеят,
یَقُولُ ٱلۡإِنسَـٰنُ یَوۡمَىِٕذٍ أَیۡنَ ٱلۡمَفَرُّ ﴿10﴾
човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?”
كَلَّا لَا وَزَرَ ﴿11﴾
Ала не! Няма убежище.
إِلَىٰ رَبِّكَ یَوۡمَىِٕذٍ ٱلۡمُسۡتَقَرُّ ﴿12﴾
При твоя Господ в този Ден е местопребиванието.
یُنَبَّؤُا۟ ٱلۡإِنسَـٰنُ یَوۡمَىِٕذِۭ بِمَا قَدَّمَ وَأَخَّرَ ﴿13﴾
Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните.
بَلِ ٱلۡإِنسَـٰنُ عَلَىٰ نَفۡسِهِۦ بَصِیرَةࣱ ﴿14﴾
Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,
وَلَوۡ أَلۡقَىٰ مَعَاذِیرَهُۥ ﴿15﴾
дори да дава извинения.
لَا تُحَرِّكۡ بِهِۦ لِسَانَكَ لِتَعۡجَلَ بِهِۦۤ ﴿16﴾
Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]!
إِنَّ عَلَیۡنَا جَمۡعَهُۥ وَقُرۡءَانَهُۥ ﴿17﴾
Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа.
فَإِذَا قَرَأۡنَـٰهُ فَٱتَّبِعۡ قُرۡءَانَهُۥ ﴿18﴾
И когато го четем, следвай неговото четене!
ثُمَّ إِنَّ عَلَیۡنَا بَیَانَهُۥ ﴿19﴾
После неговото разясняване е Наша грижа.
كَلَّا بَلۡ تُحِبُّونَ ٱلۡعَاجِلَةَ ﴿20﴾
Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот]
وَتَذَرُونَ ٱلۡـَٔاخِرَةَ ﴿21﴾
и изоставяте отвъдния.
وُجُوهࣱ یَوۡمَىِٕذࣲ نَّاضِرَةٌ ﴿22﴾
Едни лица в този Ден ще възсияят,
إِلَىٰ رَبِّهَا نَاظِرَةࣱ ﴿23﴾
към своя Господ ще гледат,
وَوُجُوهࣱ یَوۡمَىِٕذِۭ بَاسِرَةࣱ ﴿24﴾
а други в този Ден ще бъдат мрачни,
تَظُنُّ أَن یُفۡعَلَ بِهَا فَاقِرَةࣱ ﴿25﴾
ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупваща гръбнака.
كَلَّاۤ إِذَا بَلَغَتِ ٱلتَّرَاقِیَ ﴿26﴾
А когато душата стигне гръкляна
وَقِیلَ مَنۡۜ رَاقࣲ ﴿27﴾
и се рече: “Кой ще те избави?”,
وَظَنَّ أَنَّهُ ٱلۡفِرَاقُ ﴿28﴾
и той се убеди, че [това] е раздялата,
وَٱلۡتَفَّتِ ٱلسَّاقُ بِٱلسَّاقِ ﴿29﴾
и се преплете крак с крак -
إِلَىٰ رَبِّكَ یَوۡمَىِٕذٍ ٱلۡمَسَاقُ ﴿30﴾
тогава към твоя Господ ще е отправянето.
فَلَا صَدَّقَ وَلَا صَلَّىٰ ﴿31﴾
тогава към твоя Господ ще е отправянето.
وَلَـٰكِن كَذَّبَ وَتَوَلَّىٰ ﴿32﴾
Той нито вярваше, нито отслужваше молитвата,
ثُمَّ ذَهَبَ إِلَىٰۤ أَهۡلِهِۦ یَتَمَطَّىٰۤ ﴿33﴾
а отричаше и се отвръщаше.
أَوۡلَىٰ لَكَ فَأَوۡلَىٰ ﴿34﴾
После отиваше при своите хора с горделива походка.
ثُمَّ أَوۡلَىٰ لَكَ فَأَوۡلَىٰۤ ﴿35﴾
Горко ти, горко!
أَیَحۡسَبُ ٱلۡإِنسَـٰنُ أَن یُتۡرَكَ سُدًى ﴿36﴾
И отново - горко ти, горко!
أَلَمۡ یَكُ نُطۡفَةࣰ مِّن مَّنِیࣲّ یُمۡنَىٰ ﴿37﴾
Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?
ثُمَّ كَانَ عَلَقَةࣰ فَخَلَقَ فَسَوَّىٰ ﴿38﴾
После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери.
فَجَعَلَ مِنۡهُ ٱلزَّوۡجَیۡنِ ٱلذَّكَرَ وَٱلۡأُنثَىٰۤ ﴿39﴾
И създаде от нея двата пола - мъжа и жената.
أَلَیۡسَ ذَ ٰلِكَ بِقَـٰدِرٍ عَلَىٰۤ أَن یُحۡـِۧیَ ٱلۡمَوۡتَىٰ ﴿40﴾
Нима Той не е способен да съживи мъртвите?